MALL, Shopping centre, Supermarket – модерно е да наричаме магазините с най-различни и – основно – чужди имена. Може би така им придаваме тежест. Може би така оправдаваме цените на наемите и тези на стоките. Всичко може! Не си кривя душата, обичам да ходя по магазините (като всяка жена), независимо дали си купувам нещо или просто се разхождам и меря, каквото ми хареса. Но все пак има едно усещане, което витае из големите магазини… Няма го чара на малкото квартално магазинче!

Забелязала съм, че в много случаи продавачките се сърдят на клиентите. Е, добре – не всички са клиенти! Но пък и влизането в магазина не е обвързано с покупка, нали? Както и да е, трябва да уточня, че не може да се слагат всички магазини и продавачи под един знаменател. ?? те са като клиентите – има и такива, и такива…

Аз обаче си имам едно любимо квартално малко магазинче. За него ми е думата! ??ма всичко – от домашни потреби през козметика до перилни препарати и чорапи. Но има един особен отличителен белег – продавачката, която е и собственик на магазинчето, има голяма усмивка! Още с влизането лицето й светва, огряно от лъчезарната й усмивка. Винаги е любезна, но не престорена. Всеки път разменяме и по някоя шега, разменяме по някое изречение за живота и винаги излизам с нещо в чантата. Забелязвам, че няколко пъти минавам покрай магазинчето и просто се отбивам, за да я поздравя. Усещам, че положителната й енергия ме зарежда също положително!

Та и с магазините нещатата стоят, както с модата – всичко се върти и повтаря с малки промени. ?? аз пазарувам в големите вериги, но някои неща обичам да купувам от моето любимо квартално магазинче. Заради усмивката на жената зад щанда!