Сега пък чак и граматика!

„На мене така ми харесва… Харесва си ми да казвам „дойдеме“, „знаеме“ и така…“ Това обяснение на ме-кането на едно младо момиче дочух онзи ден на една главна улица в столицата. Страхотно обяснение – подплатено с доказателства за правотата му! Не я познавах, но ми идеше да я запитам спонтанно – какво според нея означава думата „правоговор“. Този въпрос, както и аналогичният за думата „правопис“ явно са рядко срещани понятия в речника или пък не са правилно разбрани като съдържание. Що е то?

Преди това сякаш по-малко, но от Прехода насам всички (без дори ни най-малко да преувеличавам) се втурнаха да се самообучават, да посещават курсове или да плащат за частни уроци по различни европейски или пък световни езици. Вече не науката бе „прозорец към света“, а езикът. Но и в ученето и говоренето на един чужд език има няколко типа хора, а основните са два – такива, които като перфекционисти искат да изгладят всеки дефект и да владеят езика в съвършенство, да се потопят в културата на народа на този език и да загубят акцента от родния си такъв; другите предимно говорят. Те рядко пишат, но и в двата случая не обръщат особено внимание нито на граматика, нито на правила, нито на логика на езика, за който става дума.

Лошото не е в това, че с всеки изминал ден и държавата, и нейните институции започват все повече да насърчават изучаването на чужди езици и че това обучение е все по-силно застъпено от детската градина до завършване на средно образование, че и след това. Това е прекрасно! Аз лично съм на мнение, че същата тази – нашата – държава не полага усилия гражданите й да овладеят родния си език. А дали пък тя трябва да го прави? Дали Министерството на културата? Дали учителите или забавачките? Вероятно това е в компетенцията и на родителите, а и на самите индивиди… ??ли греша?! Въпросът за това кой, кого възпитава и как – не е моя работа, нито пък желая да го засягам. Прави ми обаче впечатление, че редовно бивам питана „Кой търсите?“ вместо правилното „Кого търсите?“, „С кой ще пътувате? вместо „С кого ще пътувате?“, „?? за мене едно кафе.“ вместо „?? за мен едно кафе.“ и още много подобни досадни граматически грешки. Незнайно защо те се толерират и се приемат за нормално положение.

Да споменавам ли изобщо грешките, които се допускат при употребата на пълен и кратък член? То този проблем с члена се възприема някак си като тема за вицове и закачки, отколкото като нещо, за което си заслужава да се помисли сериозно. Само един пример ще дам, понеже иначе ще ми се получи много дълго писменото разсъждение. „Търсете бикът!“ ?? това е официално одобрено от някой рекламен експерт или маркетинг директор и масово представено рекламно изречение на известна фирма.

Думи нямам! Дори предпочитам да мълча, а това не ми е любимо занимание!

Няма да се занимавам с въпроса за това, кой, как и защо е виновен за това възпитание. Този въпрос е засегнат и прекрасно развит от ??ван Стамболов – Sulla. Позволявам си да парафразиране идеята му: Родителите днес са децата от вчера и бъдещите родители – днес се учат да говорят и пишат правилно.

За съжаление, каквото и да си говорим, много хора ще продължават да смятат, че „правоговор“ означава „да говориш прав“! А пък то какво значи, е една друга работа…

[fbcomments]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.