Тирамису и целувки

Прочетох в Уикипедия, че в превод от италиански думата тирамису означава „ободри ме“, което може да се приеме и като по-закачлив намек и да се пренесе в по-палав контекст. Бях попадала и на друга информация, че тирамисуто се е родило в бордей в областта Венеса, Венеция… Но каквато и да е историята и дори да е променило някои от основните си продукти, тирамису е десерт, на който малко любители на сладките изкушения могат да устоят.

На свой ред такива са и целувките. Приготвени от разбити на сняг белтъци, захар и ванилия, те са получили името си вероятно от невероятната сладост, която доставят. Точно както другите целувки!

За първи път опитах тирамису в Германия през 1999 година. ??мах късмета да е приготвено от италианка, което предполагаше оригинален вкус и запазена марка на рецептата. Спомням си изненадата ми, когато разбрах за основната съставка – маскарпоне. Не можех да повярвам, че това сладко, леко и пухкаво усещане може да се създаде, когато основен елемент е сирене. Но още тогава тирамисуто ми стана един от много любимите сладкиши. Обожавам усещането на скритите бишкоти в зашеметяващия крем и не мога да се наситя на загатнатия вкус на силно кафе, което ободрява и създава чувство на свежест.

Опитвала тирамису в различни заведения. Поръчвала съм го във формата на крем, на сладкиш и в купичка за сервиране. Но рядко съм изпитвала същата наслада както тогава. Престраших се да направя тирамису вкъщи наскоро. Получи се изключително сполучливо. Видът беше същият. Но и вкусът беше същият. Този вкус, който помнех от преди, явно беше постижим. Заслуга несъмнено има и рецептата, по която го правих. Бях я взела от интернет от друга почитателка на ободряващия сладкиш, която дълго беше търсила рецептата за оригинала. Преди два дни отново правих тирамису. Още го усещам по небцето си.

Този път обаче реших да запазя четирите белтъка, в случай, че тези дни ми дойде на ум да направя още нещо сладичко. ?? така днес се сетих, че мога да използвам белтъците, за да направя целувки. Спомням си от детството ми, когато майка ми ги правеше. Винаги са ми се стрували сложни. Обичах да ги оформям в тавата. Това си беше като минутка за творчество. Всяка имаше уникална форма. А и бяха толкова вкусни. Майка  отдавна не ги прави, а предпочита да купува, когато се сети за тях. Всеизвестна истина е, че за целувките трябва много да се чака. Може би и те като истинските изискват много търпение, за да им се насладиш. Но пък са поне толкова сладки!

?? така свързах аз тирамисуто с целувките. На пръв поглед между двете сладки изкушения няма нищо общо. Но на втори прочит, може да се извлече полза от това, което е останало от едното, за да се направи другото. Ето как, във фурната ми се оказаха две тави с целувки, които търпеливо ще чакам да извадя след два – три часа. За тях се казва даже, че не се пекат, а се оставят да съхнат на 50 градуса за около 3 часа.

Ободряването и целувките вървят ръка за ръка. Така и в моята кухня те се оказаха свързани. След ободряващо тирамису идва ред на сладостта на целувките.

Препоръчвам да се опита! Заслужава си!

Ива

The monologue is the most popular form of dialog!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.