Да живее идеализмът!

Като дете вярвах в дядо Мраз (тогава така се казваше дядо Коледа). Във всяка новогодишна нощ майка ми оставяше подаръците ми пред входната врата и натискаше звънеца, а аз хуквах по пантофи и пижама към вратата, за да видя белобрадия старец. Понеже не го заварвах пред вратата, тичах до последния етаж на блока, за да го догоня. Но така и не виждах! Това обаче не пречеше на идеалната ми детска вяра да го търся следващата година и така докато реалността не нахлу в тинейджърската ми същност и не осъзнах, че най-добрият дядо Мраз/ вече Коледа са родителите ми. Но въпреки това запазих вярата си в доброто и в широките сърца на хората.

С годините, обхваната от реалността, на моменти и аз съм изгубвала от поглед чистия идеализъм – вярата в една идея, която събужда доброто в мен и в околните. Откакто обаче идеята „От сърце – до сърце“ встъпи в действие идеализмът ми се подхранва всеки ден, всеки час, всяка минута. Чувството е завладяващо!

Няма да изпадам в подробности, защото за това ще отделя специално време. Но не мога да не спомена всички роднини, приятели, познати и непознати, чиято съпричастност ме накара отново силно да вярвам в доброто, в хората, в идеите! Да, всичко е за децата и това действително е страхотна кауза, но не на последно място, това е и за мен, и за нас. Децата са онези безпомощни сладки същества, които имат нужда от грижа, внимание и основно – обич. Но аз и ние сме онези, които, впрягайки силите и насочвайки вниманието си към тях, отключваме често приспаните от реализма си сетива. Аз се чувствам като окрилена, като нова. Чувствам се жива и усещам този живот във всеки, с когото общувам по повод на идеята в действие!

Не може да се живее само с реализъм нито само с реалността! Не може само да се отрича, нито само да се сочи с пръст!

Трябва да се намери начин да се погледне положително на същата реалност, която понякога отвращава и ни кара да настръхваме.

Е, вече не вярвам в химери! Дядото с елените не съществува, но пък има още живи хора, които обичат да се „обличат“ в неговата роля и това е позитивното, нали?

Положителното мислене и идеализмът са именно тези черти в характера, които са способни да накарат мозъка да отделя безбройно и безспирно ендорфини!

Да живее идеализмът тогава! Ето ме – аз съм един жив пример за жив идеалист!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.