Работното време

Ходих по магазините. Абстрахирайки се от факта, че съм жена, това е доста добър начин да се съчетае полезното с приятното и да се постигне невероятен ефект. На последък ходенето по магазините се сдоби и с термин- „?опинг-терапия“. п аз така бях на терапия миналия уикенд. Друга тема е, кога имат „уикенд“ продавачките в магазините. За нея следващия път. Сега пак за продавачките, но погледнати под друг ъгъл. ??мах желание да си купя нещо. Ей така – за храна на ду?ата и удоволствие на окото. Разхождайки се, виждам витрината на магазин,  облепена с табели за намаления. Това ми подейства както червеният цвят действа на бик. Че кой не обича намаленията! Да не се отплесвам – исках да говоря за работното време.

Видях, че магазинът свети, т. е отворено е и ре?их да вляза. Вече минава?е 18 часа, но има?е време до часа за затваряне. Мерих, мерих и си отделих нещата, които ре?их да станат мои. Тъкмо си подавах главата от пробната, за да моля за следващата дре?ка и изведнъж към мен се доближи едната от продавачките и ми каза с любезен, но и леко странно натоятелен глас: „Моля Ви да приключвате, понеже е 18.50 ч. Ние работим до 19ч и гоним влак!“.  Не бях примерила още един готов за пробване панталон, но спокойно се облякох, излязох иззад завеската и помолих да платя. Голямо учудване настана сред двете консултантки. Явно разбрали абсурдността на постъпката си, те ме попитаха хорово, дали съм се харесала в посления панталон. На отговора ми, че изобщо не съм го мерила, за да не си изпуснат влака, те се опитаха да ме убедят да продължавам да меря и да не се съобразявам с работното време. Засмях се. Друго не ми остана като възможност за културен коментар. Цялата ситуация бе?е колкото абсурдна, толкова и сме?на.

п тогава, докато плащах, се замислих, че и те са хора, които искат да се приберат по домовете си. п те имат семейства, с които искат да общуват в малкото свободно време пред телевизора. Но въпреки това аз влизах там, защото съм клиент. Ако нямах нужда от тях, магазинът ще?е вероятно  да е роботизиран и няма?е да има нужда от чове?кия елемент. Чуват се оплаквания, че хората не купували, че икономиката била в застой, че малките фирми загивали в тази криза. Всички виждаме навсякъде постоянно строящите и откриващите се нови и нови магазини и МОЛ-ове. Но блясъкът на фасадата не винаги е гаранция за добро и любезно обслужване. Такива примери има безброй и по лъскавите хотели и в ресторантите.

псках да си купя още нещо, но не на всяка цена. Затова платих културно и си тръгнах. Е, за съжаление, те бяха изпуснали влака! п мен бяха изпуснали вече.

При цялото ми уважение към професията на продавача – консултант, аз питам – кога ще започнем да се чувстваме клиенти?!

2 мнения по „Работното време

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.