Не ме бива много да пиша за спорт може би. Не съм и спортно активна. Бях преди години, когато тренирах лека атлетика, но от това време ме деят поне 10 години. Но пък именно по това време се запознах с едно момиче. Бяхме още в училище. На мен ми се стори странно, когато си говорехме за тренировки – аз за моите къси разстояния, а тя за … за нейния футбол. Да, правилно! Тя беше футболистка! Тогава играеше в женския отбор на „Локомотив” Пловдив. Беше ми странно, но не го считах за невъзможно Струваше ми се необичайно и с това предизвикваше интерес. Ходих даже на един мач (не си спомням с кого играха), виках, скандирах – точно като на истински мач.

С годините тя не се отказа от футбола. Напротив – продължи и то да се занимава професионално. Взеха я в националния ни женски футболен отбор, после я купиха в Русия за няколко години. Върна се пак в България и продължи да играе за националния.

И през всичкото това време, докато тя ми е казвала за успехите и неуспехите, за трудностите и неразбирането към женския футбол в страната ни, аз нищичко не чувах по темата в медиите. И днес е така!

Ако бъркам и някой от четящите този постинг, знае нещо по въпроса „Що е то „женски футбол” и има ли почва у нас?”, то – моля – да ми каже. Бих се зарадвала!

И в този ред на мисли се питам – защо никой не съобщава за мачове (преди месец имаше такъв в София) на женския ни отбор по футбол, защо този спорт се смята все още за мъжки спорт (макар и мъжете да не се справят винаги добре с това…), какви бази използват тези жени, за да се подготвят…и знам ли и аз какво още да се запитам…

Щом можем да научаваме новини за жени в сумото, в борбата, във вдигането на тежести, в бокса и да се гордеем с тях и постиженията им…ЗАЩО да не можем да ръкопляскаме и на жените във футбола в България!

А футбол в България има!

Share and Enjoy:
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Google Bookmarks