За какво служи смъртта?

Не бях ходила на гробища от много години. Не обичам това място, понеже го свързвам само с неприятни спомени и тъжни поводи. Бих се учудила, ако някой има друга асоциация със смъртта! Няма?е и да пи?е по темата – пак по същите причини. Не можах да издържа на напора на мислите си обаче. Просто не мога да не дам свобода на мислите си по повод статията от вчера?ния ежедневник 24 ЧАСА.

Какви ли не заглавия съм чела и кое от кое по-абсурдни. В желанието си да бъдат оригинални, журналистите, а и тези, които много биха искали да бъдат журналисти, оглупяват, забравят елементарни праописни правила, загърбват граматиката на езика, както и логиката на изреченията. Важно е явно да се постигне ефектът на ?ока и потреса. Дори в сериозните ежедневници „жълтия стил“ не е чуждо понятие. Ето така погледът ми вчера бе?е прикован от заглавието „Бяла роза“ погуби свекърва след 3 инфаркта!

Зачетох се в трагедията на едно семейство, което жени втория си син. В разгара на тържеството гостите в ресторанта викат майката на младоженека да поведе хорото и дисководещият пуска песента на Славка Калчева „Бяла роза“. Свекървата, въпреки обещанията да не се вълнува много и да не танцува поради претърпени два преди?ни инфакта и при наличието на тежко сърдечно заболяване, не могла да устои на любимата си песен и се сляла с ритъма на хоровода. За нещастие, сред веселбата тя се свлякла и въпреки усилията на няколко лекари, които били сред гостите на сватбата, както и до?лата линейка, сърцето й отказало да заработи отново. Гостите, ?окирани от случилото се, останали безмълвни. Съпругът й не можел да повярва, а лицата на младоженците били покрусени. Това е фактологията на случката.

Тук започва интересното тълкувание и журналистическият прочит на нещата от живота. пменно „между редовете“, но и съвсем явно зловещият край на едно радостно събитие ме накара да се запитам „За какво служи смъртта?“

Статията е ?едьовър – има за всекиго по нещо, почти като в магазин „Всичко за 1 лев“. За любителите на народната музика е цитиран част от текста на песента „Бяла роза“; За търсещите място за празнуване е указано мястото на тази сватба (Явно в печатните медии не се счита за реклама да спомене? името на ресторанта, хотела или др.???); За кандидатстудентите пък е споменат Университета по хранителни технологии (Оказва се, че хем учат заедно младежите, хем се женят след това.); п любителите на прякори няма да са разочаровани, понеже свекърът в мъката си не е забравил да спомене, че го знаят като „Жоро Кучето“ и че е много известен в ресторанта.; Не трябва да липсва никаква подробност и затова заслужено място имат и поименно са наредени фирмите, където бащата и синът работят (Е, трябва да се отбележи, че ресторантът, на който е била управител покойната не е посочен конкретно в тази статия!), а да не забравяме и снахата – технолог в една определена винарска изба.; За тези, които търсят съвестен лекар, особено внимание е обърнато на две имена – управителя на ДКЦ-5 и един специалист по кожни болести. (Все пак са били гости на сватбата! Хубаво е да се знае кои са. Няма ло?о от малко реклама!); Разбира се, още един ?еф на ДКЦ се притича на помощ, цитиран е даже фамилиярният телефонен разговор между лекарите. … Всичко това – да кажем – е с хуманна цел, но политиката също е намесена. Не може да не се спомене и кметът на с. Радиново и как на празненството му след спечелените избори преди няколко години, починалата Йорданка е получила първия си удар на същата песен. (Това са важни подробности в едно сериозно журналистическо разследване. Хм, мислех, че е просто статия по случай, а то се оказа цяло разследване!) Трябва да се използва всеки сгоден случай, за да се разбере това – онова. Като например близките отно?ения на семейството с един от намесените лекари. На сватбата на неговата племеница именно пак под звуците на кривото хоро сърдечно болната жена претърпява ко?мар за втори път.  Но и това мога да преглътна и да си помисля, че смъртта може да послужи за събиране на всякаква информация.  Но последната част на статията във вестника ме изуми!

Не знаех, че смъртта при такива обстоятелства може да бъде повод за интервю с човек, който няма нищо общо със семейството! пнтервю със Славка Калчева. Това реклама ли е или е анти-реклама? пли то … ло?а реклама няма? Певицата е описана сяка? ще се пи?е статия за нея, като не е спестена и тази подробност – за коя звуко-записна компания пее. Чак „звезда“ е наречена! Песента е представена като магия, като творческо хрумване, като отговор на дълбоко вярване от страна на народната певица. (Все едно това са неща, които имат общо със смъртта на една жена, недоживяла 50-тия си юбилей!)

През цялото време въпросът, за какво служи смъртта не ми дава?е мира. п накрая установх, че може да служи за всичко и да послужи на всички, стига да се намери подходящият журналист, който да „отрази събитието“!

2 мнения по „За какво служи смъртта?

  1. ззз

    вече нищо не може да ме очуди в бг вестниците! Всичко правят за да се конкурират с в-к ШОК и другите бестселъри в вестникарският бран?…

  2. Angel

    пзвлечете си поуката мили хора !
    Кой чете тези вестници, кой дава пари на тези журналисти, за кой по-дяволите пи?ат тези оглупели, безсмислено жестоки статии ???
    Отговора сами си го дайте…..
    Но за мен остава поговорката ; “ каквото повикало, такова се обадило“ – тъй то….. 🙁 А за смъртта, никога не идва време….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.