Улична аристократка

Не мога да си спомня, дали съм искала да имам домашно животно като дете. Факт е, че не съм имала такова. От малко повече от година обаче си имаме котка. Решението беше спонтанно и имахме цял списък с условия, на които да отговаря, но един ден една позната се обади да сподели, че е попаднала на едно котенце във ветеринарна клиника „Добро хрумване“, което според нея изпълнява всички условия. Даде ми адрес и още същата вечер се отправихме към клиниката…

Надявахме се да си харесаме едно котенце и да не се прибираме сами у дома. Когато Мила ни показа клетката с петте палави космати топки, едно сладко сивичко пухкаво същество веднага привлече вниманието ни. Гушнах малката жива плюшена играчка и вече знаехме, че тя е нашето котенце. Накупихме храна и тоалетна, Мила ни даде една оборотна клетка, за да си я занесем вкъщи и пътьом мислихме имена на новия член на семейството. Все пак скоро тя щеше да има и паспорт, в който официално да бъде записани – как ще се казва и къде ще живее. ??мето Мишка не беше първият избор, но пък бяхме единодушни, че много й отива. ?? така нашата малка пухкава котка беше кръстена Мишка. Още с първите й стъпки у нас можехме да разберем, че вече сме в един отбор.

Хората категоризират тези котки, които са взети от улицата, шеговито с породата – „улична превъзходна“.  Тези котки си нямат определена порода или ако имат, то няма кой да я докаже, липсва им родословно дърво, понеже родителите и роднините са се разотишли преди да бъдат записани поименно и така цял живот те прекарват между двете кавички.

?? нашата Мишка (така се казва пухкавата красавица) е взета на практика от улицата. Но аз обичам да казвам, че тя е улична аристократка. Все пак е родена в района на Президентството!

За мен няма значение, че полето за порода в паспорта й е празно. За нас тя е нашето сладко пухкаво гальовно същество, което създава емоции от всякакъв характер и денем, и нощем.

Наскоро прекарах един ден в приюта за кучета в с. Богров. Толкова много кучета имаше и почти всички бяха от улицата. За съжаление, имаше и такива, чиито стопани са счели вече за твърде стари и ненужни и са избрали съзнателно да ги оставят на произвола. Денят беше доста емоционален с кучетата, които се радваха да бъдат разхождани и се държаха изключително социално.

?? все пак мисля, че хората са по-склонни да вземат коте от улицата, отколкото да осигурят подслон и внимание на улично куче. Знам, че има причини и за това, но как да се промени положението?

Чакам мненията ви, а до тогава ще среша Миша. Тя много обича да бъде разкрасявана… малката кокетка.

Ива

The monologue is the most popular form of dialog!

One thought on “Улична аристократка”

  1. Аз лично мога да прибирам и кучета и котето 🙂 п ако не бе?е несъгласието на дома?ните сигурно щях да гледам толкова колкото апартамента побира 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.