Заклет преводач ли?

Още докато бях студентка, мислих колко ли е престижно да си „заклет преводач“! След това, когато започнах да работя, се оказа, че не е решаващо, като работиш като преводач, да бъдеш задължително „заклет“ такъв, но пък колегата, който е положил тежка клетва пред държавата в лицето на Нотариус, взима парите от направените от ТЕБ преводи. Защо ли? Ами понеже се е подписал отдолу и е сложил печат на „Заклет преводач ХУ“ и така… ти си оставаш със славата!

Реших тайно и все по – решително (като тафталогията е нарочна) да стана и аз един „заклет преводач“. Не може пък да е толкова сложна процедура! Но – стой, та гледай… Питах при Нотариус – искало се само клетвена декларация. Попитах обаче и в Дружеството на преводачите – освен клетвената декларация се искало и някое преводаческо бюро да те препоръча пред министерството на културата, че да те заведат в регистрите, което не ми обясниха кому е нужно така или иначе… Не ми се разправяше да ходя да търся бюра, където да ги убеждавам да ме наемат, понеже (както е известно – хората са си отъпкали пътечка и не им се мърда от коловоза…) и за известно време бях в затишие с гореспоменатото решение. Работех си и без такъв документ само с дипломата си за завършена филология (което е много повече, тъй като поне държиш изпит, а пред Нотариуса само заявяваш, че владееш езика. Той не може и не те изпитва….) Трупах стаж с преводите. Просто казано – събирах опит.

Един хубав ден бурното ми желание се възроди и ей така спонтанно отидох на посещение при един Нотариус, след като ми попълни данните в бланковата декларация – ми я прочете, разпечата я на принтерчето си – подписах се, той ми сложи печат и дефакто и деюре си бях „заклет преводач“. Така се оказа и според представителя на закона!

Можех да си честитя – бях направила това, което исках толкова отдавна!

Но самата процедура е абсурдна! Продължавам да съм на това мнение!

От тогава насам не ми се е наложило да ползвам за особено доказателство Декларацията с тежкото име. Понеже показвам знания, умения, опит и страст към езика! Те са оценявани високо и имат значение!

не отричам институцията! замислям се за бюрокрацията!

Не може всеки да стане преводач!
Но затова пък може да стане „заклет“ преводач!
Заклевам ви – отваряйте си очите на четири!

ив.монолога

Ива

The monologue is the most popular form of dialog!

15 thoughts on “Заклет преводач ли?

  1. „Реших тайно и все по – решително (като тафталогията е нарочна) да стана и аз един “заклет преводач”. “ ТАФТАЛОГ??Я??? Веднага да се засрамиш и моля те, недей да работиш като преводач. Очевдно не познаваш нито правописа, нито семантиката на думата…Само посрамваш професията…

  2. Защо се заяждате? Според мен тафталогията е „реших-решително“. Не мога да разбера заяждането в първия коментар…

  3. Забележката от Аз е уместна, правилната дума е тафтОлогия.

  4. Ясно е, че и Аз не е наясно с провописа! Хора, вие май изпускате от поглед идеята на статията???

  5. ??деята на статията е ясна. Всеки може да декларира каквото си поиска. Нотариуса няма да ви откаже заверка на подписа. Прибирате декларацията в някое чекмедже и се гордеете, че сте притежател на въпросната декларация. Глупаво е.

  6. За „заклетите преводачи“. Аз съм преводач. ?? „заклет“ преводач също. Каквото и да значи това. В България понятието „заклет преводач“ не е регламентирано. Няма закон за преводачите. Няма регистър на преводачите. Няма задължителна браншова организация. Няма контролен орган на ценза и знанията. Единственото близкоподобно нещо е регистърът на МВнР, където съм вписан и аз. МВнР удостоверява подписа на преводача и изрично отбелязва, че не носи отговорност за превода. Удостоверяването се нарича „легализация“. Зашо точно МВнР трябва да удостоверява подпис, а не най-близкият нотариус, на мен не ми е ясно. Но когато представите преводен документ в някоя държавна или общинска служба и оттам ви кажат: ??скаме легализиран превод, просто няма какво да правите. Ставате „заклет“ преводач, каквото и да значи това.

  7. Тези и други въпроси се дискутират вече няколко месеца във форума на „Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции“. В процеса на дискусиите се изясниха доста от съществуващите проблеми в преводаческия бранш, но все още не всичко е ясно. Някои залагат на делото срещу външния министър. Други – на създаване на закон за ДПУ (доставчик на преводачески услуги) и регулиран достъп до професитя чрез провеждането на изпити. ?? аз, обикновен преводач от провинцията, предложих някои идеи („видяла жабата, че подковават коня, та вдигнала и тя крак“ 🙂 , но докато някои се опитват налагат идеите си за промени като „цялостно решение“ – вж. zakonprevodachi2012 – аз просто се опитвам да предизивкам дискусии, без да твърдя, че съм права. Ето какво мисля:
    „1.Министърът на МВнР излиза с изявление, че Външно и в частност дир.КО направомерно е диктувало правилата в бранша от 01.07.91 г. насам въз основа на вътрешния правилник на дир.КО от 1958, останал неактуализиран от 25.12.90. (случайно ли? нарочно ли? – няма значение! вместо да се вадят кирливи ризи от миналото, по-добре да се вложат усилия за оправяне на положението отсега нататък)
    2. ??змисленият СПА прекратява „дейността“ си (ако вече не го е направил 🙂 има достатъчно основания да предполагаме, че вече са взели решение да се самозакрият :)))
    3. Делото във ВАС се прекратява поради ненужност (то така и не се разбра за какво е всъщност 🙂
    4. Законодателните органи преразглеждат дефиницията за „официален превод“, като отстраняват нелепото „сключил договор в МВнР“ – Примерно: „Официален превод е превод, носещ декларация за верността по ал. 2, чл. 290 от НК и подпис на квалифициран преводач“
    5. Законодателните органи добавят ал. 3 към чл. 290 от НК за пояснение какво означава квалифициран преводач. – Примерно: „Квалифициран преводач е преводач с необходимата подготовка и опит, а именно: … (и се изброява точно и ясно кой има право да се нарече квалифициран преводач; тук вече като консултанти имат думата авторитетните преводачи от Съюза на преводачите в България и Асоциацията на преводачите. Трябва само да ги пазим да не се избият взаимно, докато дефинират понятието:)))
    6. Законодателните органи внасят поправки в съответните закони, където е употребена разнородна терминология, имаща отношение към преводи и преводачи (вече съм насъбрала сума ти закони и директиви, където се срещат „сертифицирани преводи“, „легализирани преводи“, „заверени преводи“, „лицензирани преводи“ и пр. объркваща терминология – голям труд ще падне, докато се унифицира терминологията, но трябва, няма да се излагаме, я 🙂
    7. Вместо да се подлагат на изпит за 2-3 часа, което е крайно недостатъчно, за да се гарантира, че даден неопитен, току-що започващ преводач може да се нарече професионален и опитен, новите (младшите) кандидат-преводачи се прикрепват към опитните (старшите) преводачи, за които превеждат на сравнително ниска цена, докато се ошлайфат и съберат около 250 страници проверен и редактиран превод (редакцията се извършва в тандем с опитния, старши преводач). След като събере около 250 стр., младшият ги предава в единния Национален съюз на преводачите и моли да бъде приет в редиците на опитните, квалифицирани, професионални преводачи. При одобрение, получава уникален номер, под който се вписва в регистър на опитните, квалифицирани, професионални преводачи и му се издава членска карта. Печата той си поръчва сам – с трите му/й имена и уникалния номер на признат преводач. Оттам насетне може да подава заявления да бъде изпитан – но само по собствено преводаческо желание – за специалност, в т.ч. устен съдебен заклет преводач. ??ли пък литературен, конферентен, медицински, технически, морски, юридически и пр. области на превод. За целта ръководството на Съюза се обръща към своите членове с молба да подготвят изпитни материали и провеждат изпита за присъждане на специалност.

    Вие какво мислите?“

    ??зточник: http://www.peticiq.com/forum/32093/start/3350

  8. zdraveite , moite vaprosi sa slednite kak da stana zaklet prevodach ot ispanski na bulgarski , imam dve diplomi ednata za sredno obrazovanie , drugata za sredno specialno obrazovanie (bachillerato sus ezici). kakvi sa normativite ?

  9. напълно съм съгласен със статията не е нужно да си заклет преводач, за да бъдеш опитен, точен и корекрен изпълнител, на поръчките за превод. намерих една онлайн страница, която би могла да ни бъде на всички полезна. https://prevodite.bg
    Там може да се дават безплатно поръчки за превод, както и да се кандидатсва за такива, все едно дали сме заклети или свободно практикуващи преводачи. Аз вече си направих регистрация и си качих моите квалификации на профила ми като преводач на https://prevodite.bg. Даже дадох и оферти по текущи проекти и само чкам да ме одобрят и да започвам с превода.
    Мисля, че поста ми ще бъде доста добра помощ на всички свободно практикуващи преводачи.

  10. 2017 г. – Министерски съвет предлага промени в правилника за легализациите, заверките и преводите: отпадата договорите между Външно и агенциите (т.нар. им „лиценз“), преводите вече няма да се разпечатват на фирмена бланка, а подписът на преводача ще се заверява от нотариус. До 2020 обещават и публичен регистър на заклетите преводачи (не на агенциите! на физически лица с призната правоспособност, личен печат и уникален номер от регистъра!)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.