Волан или телефон?

?офьорЗапомних я тази кампания – „Ако си пил, спри. пскам да пристигна жив!“. Много рекламни клипове се извъртяха, много билбордове се окачиха наляво и дясно, много пари се вложиха. Не знам колко глоби се събраха и дали има?е особена полза. Но не може да се отрече старанието! Надявам се да е влязло в главите на ?офьорите поне малко!

Трябва обаче да се помисли и за една друга нова кампания в същия ред на мисли „Ако ще говори? по телефона, спри! пскам да пътувам спокойно!“ . Никак няма да е изли?но да се набие в съзнанието на ?офьорите, че не могат с две ръце хем да говорят по мобилните си телефони, хем да управляват МПС и да внимават за това, което се случва около тях…

Погледнато в общ план, може на човек да му е все едно за ?офьор, който си пътува сам в колата и си говори по телефона. Можем да си кажем, че носи отговорност за себе си (в собствената си кола) и не застра?ава пряко спътници. Хората са измислили какви ли не приспособления с цел удобство, но ако някой не иска да ги използва и има пари да плаща за глоби – какво да се направи?! Устройството „свободни ръце“ (hands-free) е изобретено именно затова. Как пък се оказва обаче, че най – важните обаждания се случват точно по време на път и зад волана?! Недоумението ми взима връх все по-често, когато се возя в такси и ?офьорът невъзмутимо си приказва и приказва с някого. Абсурдът на безумните разговори между ?офьорите на мар?рутки е още по-ужасяващ. Какви ли не глупави реплики се чуват в разговора – кой къде се намира, колко светофара е минал, колко пътници е качил и кой го е изпреварил… Все жизнено важни неща, нали? п цялата тази информация се разменя с „несвободни“ ръце, с ръцете, които по правилник трябва да се намират на волана. п двете!

Конкретният подтик да споделя възмущението и недоумението си бе?е дне?ното ми преживяване. Връщайки се от Банско и пътувайки за Благоевград се намирах в претъпкан микробус. (Няма да споменавам, че пак по правилник междуградски автобуси и микробуси нямат право да превозват пътници ПРАВОСТОЯЩп, а ние бяхме няколко надиплени един до друг. ) Та пътуваме си и изведнъж в жегата и задухата се чува позвъняване на телефон и звукът идва от мястото на ?офьора. Не се поколеба човекът – веднага вдигна телефона. Може пък да е нещо спе?но, нали така? Не знам какво бе?е – спе?но или сме?но, но той си говори спокойно доста време, върте?е воланът с едната си ръка, задминава?е бавните автомобили и хич, ама хич не му пука?е за правилата, за пътниците, за багажа. С една дума – за нищо!

Тогава се замислих. След като го и снимах, да изпратя ли снимката някъде или само да пи?а в блога си; да му кажа ли нещо или да си замълча; той изобщо мисли ли, че прави нещо нередно и опасно или му е толкова все едно, че няма подобна мисъл…

Какво толкова му прече?е на този зад волана на този конкретен микробус, пълен с пътници и деца, че си кара?е и говоре?е едновременно – без хендсфри? Какво прече?е на КАТ-аджиите, които бяха като преди празник по пътя да го спрат и да го глобят? Какво пречи на държавата да направи именно една такава масова кампания с цел осъзнаване на проблема? А и защо все с кампании трябва да се възпитаваме за елементарни неща?

Явно е изключително сложно да се използва това приспособление за говорене без ръце! До този дълбокомислен извод ми се наложи да стигна… Противно на всякаква логика!

С кампания или без кампания ?офьорите трябва да изберат – волан или телефон. Освен ако не са от онези с три ръце, че да не им пречи да ?офират и да телефонират. пначе – ако ще говори?, спри! пскам да пътувам спокойно!

Едно мнение по „Волан или телефон?

  1. Вер

    „той изобщо мисли ли, че прави нещо нередно и опасно или му е толкова все едно, че няма подобна мисъл…“ – Той дали изобщо ползва мозъка си, способен ли е да мисли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.