Волан или телефон?

?офьорЗапомних я тази кампания – „Ако си пил, спри. пскам да пристигна жив!“. Много рекламни клипове се извъртяха, много билбордове се окачиха наляво и дясно, много пари се вложиха. Не знам колко глоби се събраха и дали има?е особена полза. Но не може да се отрече старанието! Надявам се да е влязло в главите на ?офьорите поне малко!

Трябва обаче да се помисли и за една друга нова кампания в същия ред на мисли „Ако ще говори? по телефона, спри! пскам да пътувам спокойно!“ . Никак няма да е изли?но да се набие в съзнанието на ?офьорите, че не могат с две ръце хем да говорят по мобилните си телефони, хем да управляват МПС и да внимават за това, което се случва около тях…

Погледнато в общ план, може на човек да му е все едно за ?офьор, който си пътува сам в колата и си говори по телефона. Можем да си кажем, че носи отговорност за себе си (в собствената си кола) и не застра?ава пряко спътници. Хората са измислили какви ли не приспособления с цел удобство, но ако някой не иска да ги използва и има пари да плаща за глоби – какво да се направи?! Устройството „свободни ръце“ (hands-free) е изобретено именно затова. Как пък се оказва обаче, че най – важните обаждания се случват точно по време на път и зад волана?! Недоумението ми взима връх все по-често, когато се возя в такси и ?офьорът невъзмутимо си приказва и приказва с някого. Абсурдът на безумните разговори между ?офьорите на мар?рутки е още по-ужасяващ. Какви ли не глупави реплики се чуват в разговора – кой къде се намира, колко светофара е минал, колко пътници е качил и кой го е изпреварил… Все жизнено важни неща, нали? п цялата тази информация се разменя с „несвободни“ ръце, с ръцете, които по правилник трябва да се намират на волана. п двете!

Конкретният подтик да споделя възмущението и недоумението си бе?е дне?ното ми преживяване. Връщайки се от Банско и пътувайки за Благоевград се намирах в претъпкан микробус. (Няма да споменавам, че пак по правилник междуградски автобуси и микробуси нямат право да превозват пътници ПРАВОСТОЯЩп, а ние бяхме няколко надиплени един до друг. ) Та пътуваме си и изведнъж в жегата и задухата се чува позвъняване на телефон и звукът идва от мястото на ?офьора. Не се поколеба човекът – веднага вдигна телефона. Може пък да е нещо спе?но, нали така? Не знам какво бе?е – спе?но или сме?но, но той си говори спокойно доста време, върте?е воланът с едната си ръка, задминава?е бавните автомобили и хич, ама хич не му пука?е за правилата, за пътниците, за багажа. С една дума – за нищо!

Тогава се замислих. След като го и снимах, да изпратя ли снимката някъде или само да пи?а в блога си; да му кажа ли нещо или да си замълча; той изобщо мисли ли, че прави нещо нередно и опасно или му е толкова все едно, че няма подобна мисъл…

Какво толкова му прече?е на този зад волана на този конкретен микробус, пълен с пътници и деца, че си кара?е и говоре?е едновременно – без хендсфри? Какво прече?е на КАТ-аджиите, които бяха като преди празник по пътя да го спрат и да го глобят? Какво пречи на държавата да направи именно една такава масова кампания с цел осъзнаване на проблема? А и защо все с кампании трябва да се възпитаваме за елементарни неща?

Явно е изключително сложно да се използва това приспособление за говорене без ръце! До този дълбокомислен извод ми се наложи да стигна… Противно на всякаква логика!

С кампания или без кампания ?офьорите трябва да изберат – волан или телефон. Освен ако не са от онези с три ръце, че да не им пречи да ?офират и да телефонират. пначе – ако ще говори?, спри! пскам да пътувам спокойно!

Ива

The monologue is the most popular form of dialog!

One thought on “Волан или телефон?”

  1. „той изобщо мисли ли, че прави нещо нередно и опасно или му е толкова все едно, че няма подобна мисъл…“ – Той дали изобщо ползва мозъка си, способен ли е да мисли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.