Общи приказки

Здрасти,

понеже отдавна не си ми писала, ре?их аз да ти драсна пет реда. Как си? Аз съм добре. Тук няма нищо ново освен преди няколко дни малко хубаво време за гадното лято, което повече прилича на нещо смесено между пролет и есен… Много съм заета в работата, но вечер разпускам с приятели. Чета една книга, която ми е много интересна. 
Ти какво прави? сега? Как е работата? Кога ще се видим? 
…..

??мам чувството, че все повече получавам и пращам подобни писма по електронната си поща. Хора, с които съм общувала интензивно в един период от живота ми и са имали място в сърцето ми, сега като че ли са се изчерпали емоционално и аз само поддържам контакт с носталгия по старото време. 

??мах преди години една приятелка, която редовно ми пи?е?е какво е времето в нейния щат на Америка и която не бях виждала повече от четири години. В писмата й – понякога и не много кратки, всичко бе?е наред. Тя се бе?е омъжила по любов за американец, бе?е завър?ила вис?ето си образование там в нелека специалност с много награди и отличия, на снимките изглежда?е много щастлива и преди всичко бе?е адски отслабнала… пзобщо идилия! Не й завиждах, но бях щастлива за нея. Когато обаче си дойде след 5 години в България за кратко, се разбра, че нещата съвсем не са били това, в което се опитвала да ме накара да повярвам. Един неин въпрос няма да забравя :“Не ти ли направи впечатление, колко много пи?ех за времето?“ Да, бях забелязала, но може би това трябва?е да ме наведе на мисълта, че не всичко е толкова прекрасно като времето в Калифорния.

С годините ние се сближавахме и отдалечавахме, докато сега пак започнахме да си пи?ем непременно за времето, но сега не защото животът й не е интересен, а защото двете сме стра?но различни. 

п си мисля, с колко хора не можем да задържим някога?ните чувства? С колко стари приятели разменяме смо любезни реплики в писма или дори по телефона? С колко се срещаме, защото така трябва? Но какво всъщност трябва и на кого?

Радвам се, че приятелите, които виждам, са хората, с които искам да се срещам и с които имам какво да си кажа и то определено не е темата за времето. ??мам такива, които са далеч, но писмата ни са изпълнени с информация за развиващия се и динамичен жив живот. п това е прекрасно! Защото това са приятели и така живеем заедно!

Не сте ли се замисляли, с кого наистина можете спокойно да разговаряте без да се съобразявате, какво ще кажете и как ще го разбере? п дали тези хора се броят на пръстите на едната ви ръка?

Георги Христов, когото се чудя и сега как съм харесвала като ученичка, пее?е „Не ми трябват много приятели. Стигат ми двама – трима.“ п с мен е така. п съм благодарна, че ги имам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.