Съседите – едно странно семейство

Като дете възприемах съседите си като една друга част от семейството си. Растяхме заедно с децата на съседите. Преживявахме заедно новите покупки. Страдахме с дребните кражби на изчезналата изтривалка пред вратата или липсващите панталони от простора. Помагахме с носенето на тежките торби на бабите си, какво като не бяха на?ите си. Когато на някоя съседка й трябва?е малко сол, тя не изпитва?е притеснение да звънне у нас или у някой от другите съседи и да си поиска. п така са ме възпитавали, че „съседите са по-близки от роднините“, понеже съседите са ти на вратата. За добро или за ло?о!Преместих се преди няколко години. Аз не съм от затворените типове хора и веднага се запознах с няколко съседи. Особено по време на ремонта съседът отсреща идва?е да се увери, че напредваме. Не сме близки с никого, но след събранието на входа по повод новия закон за етажната собственост се поздравяваме по-интензивно с повечето.

Понякога не ми се говори и ми иде да подминавам съседите без да ги поздравявам. Понякога и те, изглежда, са в същото настроение. Всеки е забързан за някъде, гони срокове, автобуса или просто вятъра… п все пак има два типа съседи в зависимост от мястото, където живее?. Едните са „панелни“ съседи, а другите са „отделни“ съседи. За втория тип вероятно може да се измисли и по-добро наименование, но сега не ми хрумва друго. п понеже аз основно съм запозната с тези от първия тип, ще си позволя да им направя кратък разбор.

Панелните съседи не може? да си ги избере? при никакви обстоятелства. Те са си там и се оказва, че ти си този, който се „добавя“ в обстановката… пменно „панелните съседи“ са като част от семейството. Те  покриват всички критерии, за да се наричат така: знаят кога става?, кога си ляга? (а защо не и с кого си ляга?); чуват, когато ходи? до тоалетна; усещат какво готви?; чуват кога пуска? пералня; знаят с какво си бил облечен през деня, само като погледнат прострените дрехи; следят какво пазарува?, понеже торбите са прозрачни; празнуват с теб дори и неканени, понеже стените са толкова тънки, че музиката от твоето парти се чува, както и обратно; всяка твоя нова придобивка е и тяхна, понеже „честитят“, засичайки доставката… п така мога до утре да изброявам отличителни белези на „член на семейството“. Толкова са много!

п така „в добро или в зло, в радост и мъка, в щастие и нещастие“ съседите са с теб – иска?, не иска?! Може да излиза малко комично, но сме?ният елемент днес избяга от асоциациите ми, след като сутринта една съседка след пожеланието за добро утро, ме попита, знам ли, че „съседът починал снощи“. пзтръпнах. Не знаех, как да реагирам. Не кой да е, а съседът отсреща си е оти?ъл тихо и кротко от този свят, а аз не съм разбрала. Почувствах се тъпо и неловко! Нали уж сме „едно семейство“, а се оказва, че не се познаваме. Не знаем нищо един за друг, поздравяваме се, но и се подминаваме. Влизаме в панелните си крепости и оставаме сами за себе си. Съседът си е оти?ъл. За винаги е напуснал укреплението си в четирите стени. п се оказа, че други съседи са се погрижили за него и в този момент…

Съседите няма да заместят семейството ми. Не искам и да ми стават семейство. Но при всички случаи е по-добре да има? съседи. За всеки случай! Дори да тропат, дори да не затварят тихо входните си врати, дори да забравят да изгасят лампата в коридора…

Едно мнение по „Съседите – едно странно семейство

  1. vanex

    Ходейки из чужбина, слава на Бога, би ми се искало да живея с голямо село и къщите да са тип „вили“, всичко това няма да го има, но все пак и това си има своите плюсове, които си описала :О

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.