Архив на категория: monoReview

Без въздух на „София диша“

Неделя е. Температурата в София, за щастие, не превиши 35 градуса, така че много хора бяха решили да излязат по улиците на столицата.

Какво съвпадение само! Днес на ул. „Шишман“ беше разположена инициативата „София диша“… ?? бях там, и аз се опитах да дишам… Има още

Billa и бонус точките

Ей, това ние жените сме голяма работа! Като чуем намаление и очите ни стават като на анимационен герой – изцъклят се и се наостря слухът – каква е далаверата. Така и аз! От няколко месеца си събирам BILLA точки, ама не защото имам някоя BILLA наблизо, а защото ако си събера 10 бонус точки и за още 12.95 лв. ще си взема нова възглавница и то – не каква да е, ами такава с 50% намаление (при редовна цена 25.90лв.). Еми, викам си, супер, така и така пазарувам, а и искам да си сменя възглавницата, защо да не взема тази с 50% намаление? Нормална мисъл и то за една практична жена като мен. Има още

Вече съм фен на торти „Чочко“

Всеки път се опитвам да оправдая желанието си за едно парче торта – просто ей така! Намирам причина да го изям и преди да го поръчам, и след като съм усетила вкуса му по небцето си. Оправдания и причини винаги могат да се намерят, стига да иска човек! ?? все пак мисля, че няма нужда да се обяснявам, защо ми се е дояла торта. До скоро като се кажеше „торта“ и първата асоциация беше със сладкарница „Неделя“. Браво на хората – наложиха се на пазара! Но като една любителка и ценителка на тортите, мога спокойно да кажа, че торти „Чочко“ не отстъпват нито по качество, нито по разнообразие.

Има още

Едно квартално магазинче

MALL, Shopping centre, Supermarket – модерно е да наричаме магазините с най-различни и – основно – чужди имена. Може би така им придаваме тежест. Може би така оправдаваме цените на наемите и тези на стоките. Всичко може! Не си кривя душата, обичам да ходя по магазините (като всяка жена), независимо дали си купувам нещо или просто се разхождам и меря, каквото ми хареса. Но все пак има едно усещане, което витае из големите магазини… Няма го чара на малкото квартално магазинче!

Забелязала съм, че в много случаи продавачките се сърдят на клиентите. Е, добре – не всички са клиенти! Но пък и влизането в магазина не е обвързано с покупка, нали? Както и да е, трябва да уточня, че не може да се слагат всички магазини и продавачи под един знаменател. ?? те са като клиентите – има и такива, и такива…

Аз обаче си имам едно любимо квартално малко магазинче. За него ми е думата! ??ма всичко – от домашни потреби през козметика до перилни препарати и чорапи. Но има един особен отличителен белег – продавачката, която е и собственик на магазинчето, има голяма усмивка! Още с влизането лицето й светва, огряно от лъчезарната й усмивка. Винаги е любезна, но не престорена. Всеки път разменяме и по някоя шега, разменяме по някое изречение за живота и винаги излизам с нещо в чантата. Забелязвам, че няколко пъти минавам покрай магазинчето и просто се отбивам, за да я поздравя. Усещам, че положителната й енергия ме зарежда също положително!

Та и с магазините нещатата стоят, както с модата – всичко се върти и повтаря с малки промени. ?? аз пазарувам в големите вериги, но някои неща обичам да купувам от моето любимо квартално магазинче. Заради усмивката на жената зад щанда!