Архив на: zserty

микрофон

„От календар – ДАР“ и телевизията

микрофон„Капка по капка – вир става“ са казали хората. ?? са били прави! Не мога да не споделя радостта си от факта, че идеята „От календар – ДАР“ привлече вниманието на Нова Българска Телевизия . Има още

Петък е!!

Случвало ли ви се е да измирате от скука, ама да измирате от скука, не когато трябва, а когато сте на работа… Няма какво да правите – ядете, пръскате сума пари за храна, пиете, но не алкохол, защото все пак сте на работа, спи ви се, но не можете да спите, гледате хубавото време навън, но не можете да излезете на една шматкаща се разходка и си седите, кисните на тъпия червен стол в стаята и гледате часовника. „Само още 45мин и 30с, 29с, 28с…“ правите нещо полезно, припомняте си числата – да не ги забаравите и то отзад напред!!

Никой в icq листата ви не е иска да ви пише…кой има работа точно сега, в петък следобед, кой няма работа, но цъка разни пасианси, за да запълни това време и все пак не разбирам… за мен това е цяло пръскане на пари от страна на работодаделя и то за нищо. После, като му кажеш, че искаш да напускаш, тръгва да ти говори, как не гледаш с перспектива и колко мнг хляб има в тази работа и колко е разнообразна и колко много поле за развитие има в нея и … в един момент спираш да слуша?…Казвате си, че ще си погооврите пак след 2 -3 седмици… е на, минават 4 – ри седмици и ти си пак в задъненанта улица и се чудиш, кво правиш тук. Нямаш против никого и нищо – просто не се чувстваш на мястото си, смяташ, че има по – подходящ човек за тази позиция, като например този, който е напуснал преди теб и може би този, който ще дойде след теб, но не е и ти… но в един момент ти писва да мислиш, отпиваш от колата и продължаваш да пишеш глупости и се замисляш за идиота, който сега чете това, от нямане какво друго полезно да прави (без да обиждам никого, все пак трябва да си по – голям идиот да го напишеш, не мислиш ли?)

??мам изключително разхвърлено бюро, може би типично за човек, който има много работа и няма време да го подреди, е на аз от липсва на работа нямам време да го вкарам в релси, но вярвам и други хора страдат от същия проблем.

… 30мин

Хубаво, ще си тръгна след 30мин и кво, ще съм на гарата в и 40-45 и кво ще кисна 1ч във влака, или някой да ме вдигне от мястото ми или да ме питат дали местото е свободно…

На всичкото отгоре, по FM+ има някаква тъпа водеща, дето цял ден ми плямпа на главата глупости и още по на всичкото отогоре, гласа й много наподобява на моя глас, което леко далеко е повече от ужасно!!

… 25мин

Мисля да отида да пишкам, да си проверя пощите за пореден път днес, да видя, че никой не ми е писал и да се успокоя, че няма да има ощетени от липса на отоговр от моя страна, и да си ходя вече….

абе аре си ходим, а? Петък е!!

пнтернет-този унищожител на мечти…

Случвало ли ви е да се отложите всякакви ангажименти с идеята че тозно тази вечер, съвсем случайно сте научили че ще дават любимия ви филм по телевизията… или да усилите песента по радиото защото ви е любимата или знам ли и аз какво… е на вече все по рядко и рядко ви се случва всичко това, не защото не дават филми по телевизията, нито защото радио едира вече е изпълнен с толкова мнг реклами и новини, че музика не пускат… ами поради простата причина че има както повечето домашни потребители се изразяват „warez“-а, там всичко има, и филма който сте гледали преди 15 години и толкова силно ви е впечатлил, че го разказвате на децата си и се събуждате едва ли не с мисълта „прекрасен филм!Толкова истинска история! Все едно за мен е правен… Дали някога пак ще го даватш“ е на сега го сваляте от „warez“a… тази своя 15 годишна илюзия за иделания филм изведнъж се сгромолясва от 16тия етаж на мечтите ви право върху неосъзналата се все още личност във ваше лице… псторията ви се струва толкова сладникава, героите толквоа сковани… а филма… просто интрересен, тип графа „може да се гледа“.. Стоите, гледате финалните надписи и … хващате тефтерчето да се извинявате на асумати народ че сте ги лъгали колко хубав е този филм… ето това прави интернет…

музиката… тези прословути мп3та обърнаха живота ни на опратно… хартдиска ми е пълен с песни който харесвам… след периодично прослушване на л’бими мои песни до втръсване ставам алергична не само към определена песен, ами и към стила и всичко което ми напомня тя… все по рядко усилвам радиото когато пуснат хубава песен и все по често го намалям когато я пуснат… да поздаравя л’бим чоек, приятел по радиото??? друг път… кой нормален го правиш това са хора с прекалено мнг свободно време, първо да се обадя да губя време да си говяоря с водешата/ водищия, който с леко превзет тон ме разпитва за всичко около мен, само и само да позагуби малко време и да го запълни в радиоефира. После да седя да минат всички тези рекмали и предвидени песни по палан график да трепна в очкаване и да съм върсала човека който поздравявам да си е пуснал радиото точно в този момент… и аха.. водищия се вкл’чва, изговорва сумати безсмислици и казва „и след следващата песен ще чуем един прекрасен поздрав от наша слушателка“ …. ЕДНА ПЕСЕН ОЩЕЕ… дабе да… следват новите и рекламата, не бъдете такива оптимисти… и тъкмо пускат поздрава и всички тези глупости който си наговорил на водещия… с този глас дето мразиш…. и звъниш на поздравения и ПОЗНАЙ…. еми той тъкмо излиза от тоалетната, защото през времето който си се обадил докато я пуснат, той се е стискал по естестъвени причини и в момента в който вече е бил на границата на човешките си възможности е влезнал да ***** за съжаление по стечение на обстоятелствата, по същото време по което и е звучало всичко за което си изгубил 25мин от живота си в напразно чакане 🙂  и следващия път когато искаш да го поздравиш просто пускаш мп3-то по майла, с надписани пожелания и така даже ще може да си го преслушва когато си иска… и без да стиска… все пак всички знаем колко е вредно за няко оргни в тялото ни това, сатанинско деяние!

 пнтернета е прекрасно нещо, не ме разбирайте погрешно.. това което искам да кажа е че тази безгранична ингормация с която е навсякаде…. просто понякога не е толкова прекрасно както си го мислим… то е все едно да ви поканят да хапнете пастичка и масата да е отрупана с каквито се сетите тестени, шоколадови, сметанови и т.н. вкусотии и вие искате да опитате от всяко защото всяко ви е л’бимо и …. еми освен че ше прекарате един не малък период от време в тоалетната говориики си с нея, ще се заканвате че повече няма да близните торта през живота си…. еми УСПЕХ!!

Списък на задължителните книги

 Списък на задължителните книги

сп. “Мениджър”, бр. 8 (94), август 2006

Поради елементарната причина, че никой никога не може да даде универсална рецепта за постигане на какъвто и да било успех, едва ли някога ще съществува книга, която да съдържа и обобщава едно подобно рафинирано ноу-хау. ??ма текстове обаче, които са (много) по-близо от други до този идеал.

Александър Христов


В областта на маркетинга и комуникациите те дават така необходимите познания и перспектива, които могат да помогнат на специалистите да си вършат работата още по-добре. Тези прозведения съдържат филтрирани през професионализма на авторите им знания и опит и като прецизен инструмент успяват да настроят във вярната посока начина на мислене и ракурса към реалността. Всички останали книги служат просто като уличния стълб на пияницата – за подпора, а не за осветление.

п ако отците в късносредновековната католическа църква бяха съставили списък на задължителните книги, а не на забранените, вероятно щяха да постигнат по-значим пропаганден/ПР ефект. Така или иначе, в съвременните области на маркетинга и комуникациите положението е същото – Зийман и Траут са маркетинговите Тома Аквински и Августин Блажени, и това което те са написали, e почти задължително за четене и абсолютно задължително за осмисляне.

По отношение на един списък на полезните книги в областта на маркетинга и комуникациите обаче трябва да се имат предвид няколко неща. На първо място, той е субективен, подобно на много други подреждания от типа на 10-те „най” и естествено, пряко зависи от професионализма и възгледите на подреждащия. Основателно е да се дискутира защо някоя от тези книги е в класацията, но защо друга не е, би било несъществуващ спор – всеки значим текст заслужава подобно внимание. п още нещо: този списък е добре да обхваща важните книги, но с изключение на тези, които са се превърнали в класика. Най-малкото защото ако кажем, че произведенията на Котлър, Дракър, Огилви, на Кътлип, Сентър и Бруум, а и на няколко български автори, са задължителни, няма да кажем нищо ново.

1. „Краят на рекламата, каквато я познаваме”; Серджо Зийман, 2004.
Любим похват на новия варварин е да гръмогласно да обявява края ту на маркетинга, ту на рекламата. Зад това всъщност се крие стремеж да размърда мозъците и да събуди у много „костюмирани задници” желание да преосмислят продължаващите от години по инерция маркетингови и рекламни стратегии. Зийман е краен, груб, арогантен, авторитарен и самовлюбен, но повечето от идеите му са реалистични, а зад тях стои солиден опит от постижения и грешки.

Книгата прави опит да „приземи” рекламата там, където е била, преди да „излети”. Целта е тя да се върне при поизоставените й продажбени функции, която идея е прокарана по достатъчно убедителен начин. Апологетите на подобно рекламно възраждане са много, но нахаканият мексиканец е вероятно най-убедителния от всички. Някои от тезите му са дискусионни, особено според хората от рекламните агенции, което предизвиква сериозни вълнения. Всъщност, толкова по-добре за професионалната общност.

2. „Специални събития”; Джо Голдблат, 2006.
Самата идея да се събере и структурира успешно една обтекаема, ситуационна и разпръсната материя като организацията на специални събития, при това в толкова обемно издание, е теоретичен подвиг. Книгата обаче притежава силно практическа насоченост, такава, каквато я искат не кабинетните -олози, а тези, които водят ежедневна борба за вниманието на потребителите.

При това „Специални събития” е по-скоро наръчник, отколкото обикновено бизнес четиво. п вероятно най-важното, на което трябва да се обърне внимание е призива на автора по време на събития „да (се) забавляваме”. Което означава, че формата специално събитие предполага забавления, при това такива, които отговарят на потребностите и желанията на хората. Това включва всичко – от избора на място до малките подаръци. Да си признаем: в страната ни все още има достатъчно зле организирани събития и в този смисъл книгата е съвсем навременна.

3. „Бъди различен или умри”; Джак Траут, Стив Ривкин, 2001.
Не е необходимо да се говори дълго за тази книга. Въпреки някои бомбастични генерализации, влиянието и качествата й са безспорни. Съгласявайки се by default, че адекватното позициониране и отличителността е в основата на съвременните маркетингови успехи, няколко неща трябва да бъдат дебело подчертани и втълпени на съвременните продуктови/бранд мениджъри: качеството не е отличителна черта, творческите идеи не са отличителна черта, а ако цената е отличителна черта, то това трябва да е здраво свързано със спецификите на продукта.

4. „Как да общуваме с медиите”; Сали Стюарт, 2005.
Забележете, ключовата дума тук е „общуваме”, а не „работим”. Това е израз и на голяма част от начина на мислене по отношение на медиите, който трябва да притежава успешния ПР специалист. п въпреки че самоназоваването й като „библия за ПР специалисти и журналисти” е малко прекалено, книгата е вероятно най-добрия наръчник, или по-скоро пътеводител в минираното и изискващо часовникарски действия сътрудничество с медиите.

Едно от най-важните качества на книгата е, че е разяснено достатъчно обстойно какво и кое е новина и как можем да направим даден факт привлекателен за медиите. Отношенията с журналистите и боравенето с думите са представени с прецизността на професионалист, воювал и от двете страни на барикадата. Това, както и многото примери прави книгата доста полезна по отношение на връзките с медиите – най-използваната ПР техника.

5. „Влиянието – психология на убеждаването”; Робърт Чалдини, 2005.
Абсолютна класика в теорията и практиката на убеждаващото въздействие, със специално внимание към техниките на търговците и рекламистите, което я прави изключително полезна за професионалните комуникатори. Въпреки че книгата е писана повече от позицията на „предпазване от убеждаващи попълзновения”, тя дава безценни насоки от психологическо естество за обратното – как комуникаторите да неутрализират това предпазване.

Произведението не е наръчник или учебник, а истинска научно-практическа монография, която освен максимално информативна, притежава увлекателността на трилър. Стилът е достъпен, изказът е изящен, без да е натруфен. пзключително ценни са шестте основни механизма, които карат хората да действат повече или по-малко спонтанно. Накратко – един от (много) малкото стойностни за маркетинга и комуникациите психологически текстове.

6. „Advertising and promotion – an integrated marketing communication perspective”; Belch & Belch, 2004.
Огромното и вече многократно издавано произведение е най-пълното и обстойно англоезично описание на рекламния процес, участниците в него, рекламоносителите, въздействията, както и икономическите и социалните аспекти на рекламата. Това не е ръководство за създаване на подкосяващи 30-секундни клипове в три стъпки, а нещо много повече – книга за това какво е всъщност рекламата и как тя работи.

Специално внимание е отделено на интеграцията на комуникационните техники и задължителния стремеж към синергия при реализацията на тази дейност. Показани са и многобройни примери на реклами (вярно, само американски), които успешно илюстрират основните положения в книгата. ??ма и огромен апарат от понятия и използвани източници, което успешно ориентира и насочва жадния за познания читател.

7. „Мудрый рекламодатель”; Александр Репьев, 2005.
С три думи – „Реклама за рекламодатели”. Авторът (с огромен практически и теоретичен опит) клони към школата на Хопкинс и Огилви, и поради това би трябвало да е ясно какви позиции по отношение на този вид комуникация са застъпени. При това книгата няма кисел вкус на посткомунистически псевдорекламизъм, както би могло да се очаква заради националността на автора.

Кратки, стегнати изречения, кристално ясна мисъл. Желязна аргументация на позициите. пзключително ценни насоки, особено за малки рекламодатели. Лошото е, че засега книгата трудно може да се намери в страната ни. Хубавото е, че скоро ще бъде издадена и на български.

8. „Маркетингови изследвания за маркетингови решения”; Симеон Желев, 2000.
Една от най-пълните и изчерпателни книги на български език, посветена на маркетинговите изследвания. Стройно и ясно структурирана е, с концентрирана полезна информация. Всъщност, като че ли тя е по-добра заради това което не съдържа в нея, отколкото заради това, което съдържа. А в книгата няма безумно дълги формули и таблици – въобще математиката и статистиката е съвсем добре дозирана.

Две допълнителни заглавия

Това са книги, които нямат отношение към маркетинга и комуникациите. Поне на пръв поглед. Те не разкриват някакви трудно доловими специфики, не дават съвети. Но правят нещо (много) по-полезно – разширяват хоризонти и дават безценна за професионалистите в комуникациите настройка на ума. Могат да бъдат препоръчани поне толкова горещо, колкото останалите.

9. „Няма такова нещо като свободно слово и това е добре”; Стенли Фиш, 2003.
Наистина, няма толкова полезен за рекламисти и ПР специалисти сборник философски есета, колкото този. Абстрахирайки се от дългите изречения, типичния маниер на обстоятелственост, тълкуванията и препратките към мисли на авторитети, книгата е впечатляваща със своята проницателност и реалистичност. Самият Стенли Фиш, мислител от ранга на Ричард Рорти и Питър Стронсън, мисли широкоспектърно и има умението да убеждава и да показва неща отвъд хоризонта, без при това да „стъпва по трупове” на свои колеги.

Две са основните умения за ПР специалистите, които книгата възпитава. Първата е нагласата (и способността) в комуникацията да се мисли от гледна точка на другия. Втората е разбирането за относителността на понятията и всичко останало, с което боравим в ежедневната си работа. Всъщност въведението, озаглавено „Това не е справедливо” и визиращо един казус за повишение на служител, представя блестящо цялата условност в мисленето ни. А това е фактор да ревизираме малко или повече начините, по които общуваме с потребителите/публиките.

10. „Критика на думите”; Карел Чапек, 1995.
Един-единствен цитат е достатъчен, за да разберем какво прави книга на известния чешки драматург на лавицата с непреходни маркетингови произведения: „Особеното удоволствие, което ни предлага гледната точка, се състои в това, че от нея можеш много по-лесно да осъдиш всичко. От гледна точка на човечеството можете да осъдите национализма, от гледна точка на национализма – социализма, от гледна точка на социализма – собствеността, от гледна точка на собствеността – идеала и така нататък и пак обратно… Гледната точка не е инструмент за виждане, а за осъждане; сложи точка на всичките си гледни точки, те няма да ти послужат за нищо, абсолютно за нищо там, където пред теб стои най-тежката и отговорна оптическа задача: да виждаш.”