The monologue is the most popular form of dialog…
Отдавна се чудех за причината, поради която българите рядко си поръчват “едно малко” по кръчмите и заведенията. Ние сме по големите неща! Може би защото не обичаме и да играем на дребно. А може и защото всичко е “голяма работа”… А то защо било? дочети »
Не бях ходила на гробища от много години. Не обичам това място, понеже го свързвам само с неприятни спомени и тъжни поводи. Бих се учудила, ако някой има друга асоциация със смъртта! Нямаше и да пише по темата – пак по същите причини. Не можах да издържа на напора на мислите си обаче. Просто не мога да не дам свобода на мислите си по повод статията от вчерашния ежедневник 24 ЧАСА.
Записах се във facebook, че очаквам събитието тази неделя. Определено имах намерение да отида и да видя осъществена инициативата на общината “София диша”. Сутринта изгледах на запис едно интервю със заместник-кмета относно всички идеи, които щяха да намерят живот на ул. “Цар Иван Шишман” в центъра на столицата. Звучеше различно, макар и не до там обещаващо: пиано на улицата, демонстрация на брейк, уроци по икебана, изнесени маси насред улицата от заведенията, рисунки с тебешир, игра на “ръбче” и всякакви подобни… Направо ме заинтригува… Трябваше да се види въпреки жегата днес! дочети »
Запомних я тази кампания – “Ако си пил, спри. Искам да пристигна жив!”. Много рекламни клипове се извъртяха, много билбордове се окачиха наляво и дясно, много пари се вложиха. Не знам колко глоби се събраха и дали имаше особена полза. Но не може да се отрече старанието! Надявам се да е влязло в главите на шофьорите поне малко!
Трябва обаче да се помисли и за една друга нова кампания в същия ред на мисли “Ако ще говориш по телефона, спри! Искам да пътувам спокойно!” . Никак няма да е излишно да се набие в съзнанието на шофьорите, че не могат с две ръце хем да говорят по мобилните си телефони, хем да управляват МПС и да внимават за това, което се случва около тях… дочети »
Последни коментари